Георги Пирински: Балканското сътрудничество – платформа за мир и в новите реалности?
След десетина дни следва България да съобщи на Румъния на среща на най-високо ниво в София ротационното председателство на Процеса на съдействие в Югоизточна Европа (ПСЮИЕ). По този мотив си заслужава да се върнем 30 години обратно и да си напомним Софийската среща на външните министри на балканските страни от 6-7 юли 1996 година, състояла се по самодейност на българското държавно управление, на която бе поставено началото на този развой.
Българската самодейност тогава съответства с ползите и напъните на многостранно равнище за подсилване на нежния мир след края на кръвопролитната война в Босна и Херцеговина. Отражение на това стана необятно представителният формат на срещата. В нея взеха присъединяване министрите на външните работи на Гърция, Румъния и СР Югославия, първият зам. външен министър на Турция и зам. министрите на Босна и Херцеговина и на Албания.
Същевременно, значимо значение имаше наличието –
като знак на съпричастност –
на виновни дипломатически представители на тогавашната контактна група за Балканите – Съединени американски щати, Русия, Англия, Германия и Франция, на Хърватия и на Унгария, както и представители на водещите интернационалните организации – Организация на обединените нации, Европейски Съюз, Съвета на Европа, ЦЕИ, Световната банка и Европейска банка за възстановяване и развитие. Към форума бяха отправени приветствени послания от президентите Клинтън и Елцин, генералния секретар на Организация на обединените нации, премиера на Франция и външния министър на Австрия.
Заслужава да се означи и посланието на тогавашния министър на външните работи на Руската федерация Евгений Примаков и като ротационен ръководител на Черноморското икономическо съдействие. В него се показваше упованието забележителното съвпадане на целите на страните от ЧИС и от Югоизточна Европа в областите на превоза, енергетиката, телекомуникациите и други да спомага за предприемането на взаимни стъпки в интерес на благоденствието и стабилността на Балканите и в Европа като цяло.
Разбира се, подготовката и провеждането на срещата, както и мненията след нея, бяха съпроводени с предстоящите дози песимизъм, рецензии и опити тя да бъде омаловажена или напряко оповестена за неуспех. Трябваше в продължение на доста месеци да се преодоляват насъбрани запаси, предразсъдъци и разлики, както измежду балканските ни съседи, по този начин и в интернационалните среди. Тогавашната съпротива търсеше само проводи да оспорва самодейността на държавното управление на Демократичната левица.
Трайният резултат от срещата
бе Софийската декларация за добросъседство, непоклатимост, сигурност и съдействие на Балканите, призната единомислещо на срещата на 6-7 юли 1996 година. В нея ясно бяха посочени както правилата, по този начин и насоките и съответните стъпки за сложен развой в интерес на мира в Югоизточна Европа в унисон с дейностите на многостранна основа с такава цел –добросъседство и сигурност, стопанска система и инфраструктура, обществено и културно съдействие и правораздаване и битка с престъпността.
Свидетелство за непреходното й значение е фактът, че и през днешния ден точно Софийската декларация се сочи и признава като основополагащият документ за одобряването и развиването на ПСЮИЕ през миналите оттогава три десетилетия. Не бива да се не помни, че това развиване включва и учредяването през 2014 година и на Парламентарната асамблея на ПСЮИЕ, която обаче за жалост и до момента остава без непрекъснато седалище за нейния секретариат.
Днес светът е различен – и в световен, и в европейски, и в районен проект протичат дълбоки разломни процеси, разрушава се следвоенния ред без още да са ясни контурите на нов подобен в интерес на международния мир и сигурност; миг, в който получават изява редица мъчителни признаци. Но точно в такива условия могат и следва с нова новост да се търсят и обосновават нови градивни подходи и оферти в региона на районната сигурност, които да се вписват в сходни трендове и зараждащи се предпоставки в по-широк интернационален проект.
Новите действителности постановат ново мислене и действия
и по направлението Югоизточна Европа, в този момент към този момент с обсег както Балканите, по този начин и Черно море. Днес последното от ден на ден се трансформира във фокус на остра и трайна борба, включително и военна, заплашваща то да бъде разграничено от нова „ Желязна завеса “, този път от Талин до Батуми. За страните от Югоизточна Европа от витален интерес е постигането на поврат към противоположната вероятност в интерес на мира, сигурността и съдействието в целия обсег на балканско-черноморското пространство.
Възниква въпросът, каква роля би могъл да изиграе ПСЮИЕ като евентуална платформа за разговор и на практика стъпки в търсенето на пътища към сходна вероятност, имайки предвид продължаващата война в Украйна и курса на Европейския съюз за милитаризация и увеличаване на „ Източния фланг “ като съставен елемент на НАТО? Сякаш всевъзможни намерения и стъпки за преход към средствата на дипломацията в търсене на трайния баланс на ползи и рамка за споделена сигурност са надали не безнравствени и противоречащи на районната и европейската сигурност.
Само че казусът е, че до момента продължава да липсва точно модерна архитектура и система на европейска сигурност, която да изключва войната на Европейския континент, заплашваща да се трансформира и в ядрена; система, която да бъде учредена на твърди гаранции за споделена сигурност, вместо на едностранно превъзходство. А без ориентировка към такава система остават лишени от смисъл каквито и да било планове и стъпки на европейската дипломация за привършване на войната в Украйна, както и в по-широк проект за огромни трансевропейски покупко-продажби и планове.
При настоящето неявяване на забележими планове на равнище ЕС за създаването на сходна система се вижда засилен интерес към възобновяване на разнообразни форми на районно взаимоотношение, като да вземем за пример тази на Вишеградската четворка. България би могла в този подтекст да развие свое изцяло виждане за нова вероятност за балканско-черноморския уголемен район.
Подобна поръчка се съдържа в Програмата на ръководещата групировка Прогресивна България. В нея е дефинирана целта България да се утвърждава като
„ основен районен фактор “,
включително посредством многостранни формати и начинания за реализацията на стратегически инфраструктурни планове, в това число по осите Север-Юг и Коридор №8. В тази връзка не може да не предизвиква и посланието на папа Лъв ХIV, който по думите на председателката на Народното събрание при срещата им на 22 май т.г. е споделил мнението, че страната ни и нейното място като кръстопът може да бъде път към мира в международен мащаб.
За задачата обаче е наложително българската дипломация да проработи на нови обороти, нужни за сериозен разбор и перспективни оферти по структурните проблеми и процеси, характеризиращи районната сигурност. Твърде значима е и парламентарната дипломация по линия на Парламентарната асамблея на ПСЮИЕ, съществено занемарена от последните краткотрайни парламенти
Днес си заслужава, а и приляга на България като страната основател на ПСЮИЕ, отначало да оцени капацитета на Процеса като ценна платформа за координиране на визии за общите ползи на страните участнички в светлината на разнопосочните процеси и произлизащите от тях нови опасности и благоприятни условия пред районното съдействие. Заслужава си също по този начин сходни стъпки и начинания на кабинета Радев и на болшинството в 52-ия парламент еднопосочно да бъдат подкрепяни въз основа на изграден народен консенсус, освободен от злокачествените рефлекси на партийните пристрастия и предизборните сметки.
Нови времена
Българската самодейност тогава съответства с ползите и напъните на многостранно равнище за подсилване на нежния мир след края на кръвопролитната война в Босна и Херцеговина. Отражение на това стана необятно представителният формат на срещата. В нея взеха присъединяване министрите на външните работи на Гърция, Румъния и СР Югославия, първият зам. външен министър на Турция и зам. министрите на Босна и Херцеговина и на Албания.
Същевременно, значимо значение имаше наличието –
като знак на съпричастност –
на виновни дипломатически представители на тогавашната контактна група за Балканите – Съединени американски щати, Русия, Англия, Германия и Франция, на Хърватия и на Унгария, както и представители на водещите интернационалните организации – Организация на обединените нации, Европейски Съюз, Съвета на Европа, ЦЕИ, Световната банка и Европейска банка за възстановяване и развитие. Към форума бяха отправени приветствени послания от президентите Клинтън и Елцин, генералния секретар на Организация на обединените нации, премиера на Франция и външния министър на Австрия.
Заслужава да се означи и посланието на тогавашния министър на външните работи на Руската федерация Евгений Примаков и като ротационен ръководител на Черноморското икономическо съдействие. В него се показваше упованието забележителното съвпадане на целите на страните от ЧИС и от Югоизточна Европа в областите на превоза, енергетиката, телекомуникациите и други да спомага за предприемането на взаимни стъпки в интерес на благоденствието и стабилността на Балканите и в Европа като цяло.
Разбира се, подготовката и провеждането на срещата, както и мненията след нея, бяха съпроводени с предстоящите дози песимизъм, рецензии и опити тя да бъде омаловажена или напряко оповестена за неуспех. Трябваше в продължение на доста месеци да се преодоляват насъбрани запаси, предразсъдъци и разлики, както измежду балканските ни съседи, по този начин и в интернационалните среди. Тогавашната съпротива търсеше само проводи да оспорва самодейността на държавното управление на Демократичната левица.
Трайният резултат от срещата
бе Софийската декларация за добросъседство, непоклатимост, сигурност и съдействие на Балканите, призната единомислещо на срещата на 6-7 юли 1996 година. В нея ясно бяха посочени както правилата, по този начин и насоките и съответните стъпки за сложен развой в интерес на мира в Югоизточна Европа в унисон с дейностите на многостранна основа с такава цел –добросъседство и сигурност, стопанска система и инфраструктура, обществено и културно съдействие и правораздаване и битка с престъпността.
Свидетелство за непреходното й значение е фактът, че и през днешния ден точно Софийската декларация се сочи и признава като основополагащият документ за одобряването и развиването на ПСЮИЕ през миналите оттогава три десетилетия. Не бива да се не помни, че това развиване включва и учредяването през 2014 година и на Парламентарната асамблея на ПСЮИЕ, която обаче за жалост и до момента остава без непрекъснато седалище за нейния секретариат.
Днес светът е различен – и в световен, и в европейски, и в районен проект протичат дълбоки разломни процеси, разрушава се следвоенния ред без още да са ясни контурите на нов подобен в интерес на международния мир и сигурност; миг, в който получават изява редица мъчителни признаци. Но точно в такива условия могат и следва с нова новост да се търсят и обосновават нови градивни подходи и оферти в региона на районната сигурност, които да се вписват в сходни трендове и зараждащи се предпоставки в по-широк интернационален проект.
Новите действителности постановат ново мислене и действия
и по направлението Югоизточна Европа, в този момент към този момент с обсег както Балканите, по този начин и Черно море. Днес последното от ден на ден се трансформира във фокус на остра и трайна борба, включително и военна, заплашваща то да бъде разграничено от нова „ Желязна завеса “, този път от Талин до Батуми. За страните от Югоизточна Европа от витален интерес е постигането на поврат към противоположната вероятност в интерес на мира, сигурността и съдействието в целия обсег на балканско-черноморското пространство.
Възниква въпросът, каква роля би могъл да изиграе ПСЮИЕ като евентуална платформа за разговор и на практика стъпки в търсенето на пътища към сходна вероятност, имайки предвид продължаващата война в Украйна и курса на Европейския съюз за милитаризация и увеличаване на „ Източния фланг “ като съставен елемент на НАТО? Сякаш всевъзможни намерения и стъпки за преход към средствата на дипломацията в търсене на трайния баланс на ползи и рамка за споделена сигурност са надали не безнравствени и противоречащи на районната и европейската сигурност.
Само че казусът е, че до момента продължава да липсва точно модерна архитектура и система на европейска сигурност, която да изключва войната на Европейския континент, заплашваща да се трансформира и в ядрена; система, която да бъде учредена на твърди гаранции за споделена сигурност, вместо на едностранно превъзходство. А без ориентировка към такава система остават лишени от смисъл каквито и да било планове и стъпки на европейската дипломация за привършване на войната в Украйна, както и в по-широк проект за огромни трансевропейски покупко-продажби и планове.
При настоящето неявяване на забележими планове на равнище ЕС за създаването на сходна система се вижда засилен интерес към възобновяване на разнообразни форми на районно взаимоотношение, като да вземем за пример тази на Вишеградската четворка. България би могла в този подтекст да развие свое изцяло виждане за нова вероятност за балканско-черноморския уголемен район.
Подобна поръчка се съдържа в Програмата на ръководещата групировка Прогресивна България. В нея е дефинирана целта България да се утвърждава като
„ основен районен фактор “,
включително посредством многостранни формати и начинания за реализацията на стратегически инфраструктурни планове, в това число по осите Север-Юг и Коридор №8. В тази връзка не може да не предизвиква и посланието на папа Лъв ХIV, който по думите на председателката на Народното събрание при срещата им на 22 май т.г. е споделил мнението, че страната ни и нейното място като кръстопът може да бъде път към мира в международен мащаб.
За задачата обаче е наложително българската дипломация да проработи на нови обороти, нужни за сериозен разбор и перспективни оферти по структурните проблеми и процеси, характеризиращи районната сигурност. Твърде значима е и парламентарната дипломация по линия на Парламентарната асамблея на ПСЮИЕ, съществено занемарена от последните краткотрайни парламенти
Днес си заслужава, а и приляга на България като страната основател на ПСЮИЕ, отначало да оцени капацитета на Процеса като ценна платформа за координиране на визии за общите ползи на страните участнички в светлината на разнопосочните процеси и произлизащите от тях нови опасности и благоприятни условия пред районното съдействие. Заслужава си също по този начин сходни стъпки и начинания на кабинета Радев и на болшинството в 52-ия парламент еднопосочно да бъдат подкрепяни въз основа на изграден народен консенсус, освободен от злокачествените рефлекси на партийните пристрастия и предизборните сметки.
Нови времена
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ